“Мили Прасуне,

Знам, че някой ден те ще дойдат. Неизбежно е. Ти също го знаеш. Рано или късно ще дойдат и най-вероятно ще ме вземат със себе си. Ако четеш това писмо, значи се е случило. Нищо не може да се направи…

Знам, че облаците са съшити с бели конци. Лично съм ги виждала… Живеем в картонен свят… Цялата операция по твоето залавяне е била един фарс. Искали са да пипнат мене. Не се сърди на Гранулков – той е доблестен служител на Картофи, Грах и Броколи, и нищо не подозира. Съвестно изпълнява задълженията си и те мисли за злодей… А, аз знам, че не си такъв…

Всичко е било един уродлив театър… Питал ли си се защо в някои дни слънцето свети така ярко, а е студено? Ами защото забравят да му включат реотаните, Прасуне… А може би го правят нарочно.

Щом четеш това, знай, че съм при тях. Ще се опитам да те запазя вън от опасност, но не знам на какво са способни. Въпреки всичко с цялата си тромба вярвам, че ще се видим пак!

Твоя,
Писана Черешкина”

***

– Е, Писанушка, как беше пътуването в тунела на време-пространството? – попита засмяно инпектор Гранулков и погали Писана по козинката. Приемаше я като своя дъщеря и много се радваше, че се бе върнала жива и здрава.

– Много добре, инспекторе, отлично се чувствам – отвърна металически Писана.

– Предполагам нямаш търпение да тръгнеш по следите на доматената мафия, а? – опита се да се пошегува Гранулков.

– Нямам търпение, инпекторе.

Гранулков се позасмя неловко. Писана го погледа втренчено няколко секунди.

– Ха-ха-ха-ха – засмя се пресилено тя – хубава шега Инпекторе, ха-ха-ха… скръц! – изведнъж тромбата на Черешкина изскочи напред и увисна на пружинката си. Котката светкавично я прикри с лапа, стана и тръгна към вратата, намествайки я.

– Какво е станало с тромбата ти, Писанушка? – попита Гранулков ужасен.

– Нищо, нищо, малко съм хремава… скръц – лейтенант Черешкина завътря тромбата на мястото й и побърза да се измъкне през вратата.

Гранулков гледаше объркан към вратата, докато една мисъл не го порази. “Това не е моята Писанушка!”

***

“Да не се е побъркала, какви ги говори?”, чудеше се Прасуна Бин Готвен, след като прочете писмото на Черешкина. Да наистина, когато я залови в базата, между тях припламна искра. Но и двамата знаеха, че връзка би била невъзможна. Прасуна макар и със свито сърце не се поколеба да я изпрати при пиратите от астероидите, а и знаеше, че тя не би се поколебала да го предаде в ръцете на Катофи, Грах и Броколи (КГБ) веднага щом събере достатъчно доказателства. Какво се е случило с нея… Кои са “те”?… Такива въпроси си задаваше Прасуна Бин Готвен, почесваше зурлата си и отпиваше помия от тиквената чаша. Вкусът й му се стори картонен. Прочете писмото още веднъж и очите му се насълзиха. Трябваше да се измъкне навън, не можеше да си позволи да показва слабост пред подчинените си. Прасето се измъкна от базата и излезе на въздух. Навън беше потискаща и суха жега. Опита се да отклони мислите си от Писана – “Ако продължава да не вали какво ще стане с реколтата от домати?” Загледа се в небето с надежда за дъждовни облаци. Отчайващо. Виждаха се само две мижави облачета.

От едното от тях висеше бял конец.

Следва продължение.