Един град не го ли разгледаш пеша, нищо не си видял от него. Това даже бащата на Васко да Гама от село Рупча го знае (виж филма/книгата). С градски транспорт или такси може да обиколиш само забележителностите, но трудно ще усетиш нещо от живота на местните. А когато времето не стига, кракомобилът може да се замени с велосипед, както направихме и ние.

Кот вече написа сводките за Белград и Будапеща. Затова аз пускам само един кратък пътеводител как, къде и за колко човек може да се разходи до Унгария и назад, предназначен за сухопътния и бюджетен пътешественик.  С Кот винаги пътуваме бюджетно – очевидната причина, е че се пестят пари, а другата е, че ако спиш в петзвездни хотели и хапваш в ресторантите им, може да не различиш дали си бил в Монако или в Мароко.

По релсите

Разбира се с влак, както правихме и до Истанбул и Солун. Влакът от София за Белград тръгва към 9 вечерта и пристига там към 5 сръбско време (1 час назад). Цената на двупосочния билет е 40 евро, спалното място в една посока е към 17 (За първа класа, защото искахме да сме заедно).
До митницата в Димитровград се стига за по-малко от час и е само една – българските и сръбските митничари минават един след друг. За Сърбия визи няма, необходим е само международен паспорт.

Билети от Белград за Будапеща могат да се купят от сръбската гара за по 26 евро двупосочния. Заверки и запазени места не ти трябват. Тръгването от Белград е със задължителното закъснение от час-два. Информационни табла? Има, но информация няма. До последната секунда, а и след това показват коловоз 0, а нервните пътници обикалят по гишетата и назад в опит да разберат откъде им тръгва тренът. Накрая коловозите се появяват и ни съобщават, че влакът ще тръгне с час по-късно (и сами разбрахме, часът вече беше минал).

Ако ще пътуваш от Белград до Будапеща през деня, задължително е да се снабдиш с нещо за четене, защото предстои най-скучният пейзаж, който може да се види на балканите. Царевица, слънчоглед, царевица, жито, царевица, слънчоглед… По-равна от националния стадион и отегчителна картинка. Разбира се, в Будапеща сме с час закъснение.

На връщане унгарската гара е една идея по-организирана и на табелите пише къде е композиран влакът няколко минути преди предполагаемото тръгване. А то естествено е с час и половина по-късно отколкото трябва. Пътуването е още по-дълго, митниците са две, а влакът се пълни все повече при приближаването на Белград. Ако си носиш наркотици, не ги слагай под седалките в купето, на българската граница проверяват внимателно.

Гръбослагането

Спахме в хостели, запазени през HostelWorld. Още по-интересно и евтино е да спиш по къщите на хората (на принципа на cowchsurfing), както правеше сингапурката Джо, с която пътувахме към София, но не и ако минаваш само за ден-два през градовете.
Цената в хостелите е около 15-17 евро на човек и в Белград, и в Будапеща, в стая за двама с баня на етажа. Може да се мине и по-тънко, и по-интересно в общите стаи с по десетина легла (11 евро в Белград), където се запознаваш с образи, тръгнали на трекинг в Пакистан или предполагаеми македонски компаньонки. Ако изпускането на влака заради закъснението на предишния с три часа не успее да ти развали настроението, ще си изкараш добре.

Храната прави пътя

Интересното е, че славната сръбска скара съвсем не дебне на всеки ъгъл в Белград, както човек би си помислил, но затова пък има десетки пекарни за закуски. Има стандартни бутерки, подобни на нашите, сладкиши, но и доста хубави банички, кифли и гевреци. Цените са от около 30 до 100 динара или горе долу колкото по тукашните баничарници. Индустриалният вкус обаче го няма, сръбските закуски доста повече приличат на домашни.

Ресторантите като цяло са скъпи, но с малко повече желание намерихме такъв с местна кухня и умерени цени, където хапнахме “пасули”. Боб, но разбира се с пушено свинско. Сърбин храната на храната си не яде (забрави за безмесни манжди, освен в закусвалните). Бобът беше към 4 лева, а йеленското пиво е на нашенски цени и с приличен вкус.

Маджарската кухня дори не опитахме, но ресторанти, където да хапнеш гулаш има в изобилие. Цените са към 10-20 лева за порция в зависимост от мястото. По-тънко може да се хапне отново в закусвалните (банички, кифли, гевреци и бира за по лев и половина – три) или при арабите. За разлика от нашите, които наблягат на ливански дюнери, унгарските араби готвят гироси, подобни на солунските. А и с малки изключения (египетския ресторант, в който хапнахме гирос преди да си тръгнем), винаги има фалафели и други апетитни зеленчукови манджи. Цените на гирос/фалафел “пита” са между 500 и 600 форинта (4,50 – 5,50 лв), на същата цена са вегетарианските манджи, а месните са по 900-1000 (8-9 лева). Арабите обаче готвят в пъти по-добре от нашенските.

Цялата сметка от София до Будапеща и назад – път, хостели, хапване и пийване, излезе под 800 лв, без да се лишаваме от биричка, да стоим гладни или да не ползваме транспорт (колела, разбира се, по 11 лева на човек за целия ден). Кот е описала подробно как с колело може да се обиколи цяла Будапеща, а и доста от Белград.