Прасун отърва кожата и през тази година – преяли и понадули се като плондери покрай коледните трапези… (благодарим на всички родители, които се погрижиха да не заслабнем 🙂 ) решихме новата година да я изкараме с рибно меню. Оказа се, че не сме се прекарали 🙂

Етап 1

Покрай празниците се запасихме с купчина списания, с които да се излежаваме сутрин и вечер. По правило в най-евтините винаги има същото количество смислена информация, но скрита в далеч по-малко количество плява… опсс… реклама. Рецептата-трепач открихме в бр. 51 на сп. “Тя!” – сьомга в бутер тесто.

Пазаруването – никога не го оставяйте за последния ден. На 30-ти следобяд в “Хит” имаше останало някакво мършаво парче “прясна” сьомга… и по тази причина предпочетохме замразената. Рафтовете бяха полуопразнени, а големи тълпи народ влачеха претъпкани колички, все едно ще посрещат планетарна катастрофа, а не поредната Нова година.

Етап 2

Готвенето по празници е част от забавлението, а не тежко и досадно задължение. Така че… забавлявайте се! Ние отидохме на новогодишно следобедно кино, похильотихме се с “Гръм” и успяхме да притичаме на прибежки до къщи преди нашествениците да са превзели квартала. Така де… преди канонадите, стрелбите и другите селски забавления.

Етап 3

Вечерята си е вечеря, но и нещо за предястие и замезване няма да е лошо. Пълнените със сирене калмари не станаха точно като солунските, които сънуваме вече цяла година, ама… ометохме ги за няма и 10 минути 🙂

Рецептата за калмарите е проста и бърза:

Една или две торбички замразени калмари (тубите) – размразяват се, пълнят се със смес от сирене, черен пипер и някаква друга подправка по избор (ние сложихме босилек), слагат се парченца масло и нарязан на едро лук. Вода не се слага, калмарите и лука пускат доста. Пече се 15-тина минути в загрята фурна.

Сьомга в бутер тесто

А, няма начин да не посъкратим и побългарим рецептата. Не обичам сметана и не готвя със сметана, така че редуцирахме онази част с разбитите белтъци, смесени със сметана и краища от филето. То си беше поокълцано по принцип, а и съвсем не беше цял килограм.

Рулото

1. Бланшират се 4-5 зелеви листа (ползвахме китайско зеле, защото листата му бяха по-нежни и по-зелени). Поливат се със студена вода.
2. Постила се бутер тестото (ако е магазинско си е квадратна кора така или иначе), нареждат се зелевите листа, върху тях парчетата сьомга, черен пипер и копър. Да не забравите солта!
3. Навива се руло и се намазва с яйчен желтък. Пече се половин час (използвам хартия за печене, за да не стържа още една тава после).

1. Вместо тиква използвахме моркови. Задушихме ги, заедно с лука и зелето в масло (добавят се в този ред). Подправят се със сол и черен пипер.
2. Картофите Прасун ги запържи в масло и ги подправи с черен пипер и копър.

В крайна сметка бърканицата в чиниите ни изглеждаше така:

Не толкова красиво, като на снимката в списанието, но доста вкусно… всъщност нищо не остана 🙂

Добър апетит!

Много е идиотско рано сутринта, когато вече си се запътил за работа с колело, да получиш смс, че довечера си на родителска среща. Ще си говорим за матури и балове. Бляк ;-/

Нахлузих си перелината за дъжд. Не, че имаше тогава… но да се изтапаня сред останалите изтупани, лъснати родители, цялата покрита с кал, едва ли щеше да се отрази добре на имиджа ми на загрижен родител 🙂

Портиерът в даскалото на хлапака е пич. Паркирах си колелото до неговото и докато чаках да спре бурята след родителската, си говорехме за велосипеди и екипировка. Човекът не се е качвал на градски транспорт от 15 години. Не го попитах на колко години е, но изглеждаше здрав и доволен от живота си белокос чичка.

Обратният път си беше чист адреналин. От август до сега съм карала само по пътя от къщи до офиса (Младост 4 – Пловдивско поле), с единствено оживено кръстовище на Деницата. Днес ми се наложи освен това да карам от Пловдивско поле до Плиска (по-точно “Райко Алексиев”), а после от там до Младост 4 в тъмнина, кал и слаб дъжд.

Не посмях да се кача на Цариградско само заради двуметровата кална вълна, която вдигна един автобус, точно докато се чудех да се престраша ли, или да карам по локалното. Но претръпнах. Минавах през локви-езерца с неизвестна дълбочина, ръгах се между колите и ги изпреварвах, загубих се в собствения си квартал 🙂 и се въртях в кръг, карах в някаква пуста, тъмна, забутана улица покрай някакви ливади… и в крайна сметка успях да се прибера за 40 мин по маршрут, който минавам за сефте с колело, в кофти атмосферни условия, почти пълен мрак и евтина екипировка 🙂

Е… честито ми бойно кръщение 🙂

Невероятно яка реклама – да “проектираш” цял нов измислен продукт, да му направиш сайт и рекламни клипове, само за да презентираш нещо съвсем друго.

Искам такъв телефон пъъък 🙂

така де, одеве имаше някакво слабо земетресение 🙂

Първо, Прасунсен си купи и той колело, защото е много досадно да подтичва след котката, докато тя си върти педалите. Търсихме Virus, защото решихме, че ще е забавно да сме Hacker и Virus, ама… човек не си избира колело заради името все пак и се оставихме продавача да ни убеди 🙂 Аз завиждам. Благородно. По-хубаво е от моето за съвсем малко повече пари.

После си накупихме стопове, задни фарове, заключалки, каска за Прасун, ръкавици за котката. Моля мами, лели и братовчеди да не ми предлагат скиорските си ръкавици, просто не стават. Това тук го написах с новите ръкавици на ръцете си. Издържат на нулеви температури и са като втора кожа.

След това… а, да, момчетата от байк центъра ми смениха предната спирачка (гаранционно) и ми смазаха веригата (подарък). Смениха ми и гумичките на задната (как се казва тази джаджа, някой може ли да ме светне?)… е, за тях си платих. А, да, смених си и степенката, че я бях строшила в едни камънаци.

После поливахме колелетата на бира и пици с Илиан. А малко по-късно същия следобед реших, че имам нужда от нов монитор и тук вече късметът ни изневери.

Колебаех се между 2 модела за 299 лв. Asus VW221D, който е на промоция в Технополис и VIEWSONIC VA-2216W, който е с почти същите параметри, но в Техномаркет. Технополис ни е по-близо, разходихме се пеша до там и с монитора в ръка се наредихме на касата. Е да, ама не. Опашка, като че ли дават банани по Тошово време… висим и не мърдаме. Някаква повреда в системата, както учтиво ни уведомиха от опашката. Не и от управата на магазина, те си мълчаха като пукали. По уредбата ведра музика, за повредата нито дума. Нека се редят хората, чиста далавера си е това… докато чакат на опашката, примъкват още покупки в количките. Някакви отчаяни люде преди нас вече седяха на земята и се жалваха, че висенето им отива към час вече…

Прасунсен издържа пряко сили половин час, изсъска “Връщаме го!” и се насочи към изхода. Нямаше какво да правя, замъкнах го тихомълком към вътрешността на магазина и го зарязах край рафтовете с монитори.

От тук – на такси към Техномаркет. Е да, ама VIEWSONIC VA-2216W го няма на рафтовете с монитори. Питах младеж в червена брандирана тениска… почеса се по главата, погледна на един компютър в сайта им – “Ми да, има го май”. Измъкна един кашон, подаде ни го и ние щастливи – пак на опашката. Поредната. После една отегчена псевдоблондинка 15 минути маркира баркод, писа го на ръка… и накрая излая:

– 479 лв!
– Колко?!
– 479, не виждате ли!
– За този модел във вашия сайт цената беше 300 лв, а и одеве колегата ви каза толкова.
– Е мен не ме интересува, 479 е.

Тук Прасун отново изхвърча възмутено навън с призива  “Връщаме го!”, а аз отново с монитора обратно… и с мисълта, че щом не му върви на този от 300, ще дам още 30 лв отгоре и ще си купя една идея по-добър. Оказа се, че имало 2 модела от една марка, с почти едни и същи характеристики в с 1 цифра разлика в модела, а младежът с червената тениска просто е объркал кутиите.

От там на такси и в къщи. И тъкмо хапнахме, разопаковах и включих новия монитор… и хоп – трус. Като не върви – не върви… котката ни земетресения не може да предсказва (тествано вече), но продавачите в магазините за техника – определено.

Изгълтах го лакомо и бързо, като ужасновкусенимноголюбим сладкиш. Знаех, че ще съжалявам за чревоугодничеството, че никога повече няма да имам правото на първия опит, на изненадата… просто нямах воля да дъвча бавно и да се наслаждавам кротко.

“Вещерът” на Анджей Сапковски е фентази, в което елфите, джуджетата и драконите от западната митология вилнеят съвместно с цяла камара славянски приказни същества: вампири, кикимори, таласъми, русалки, самодиви, брукси и василиски, а добре познатите ни детски приказки са обърнати с хастара навън (винаги съм я подозирала тази Снежанка…).

Оценка 6 от шестобалната ми система, до Кетрин Кер и Пратчет. Добре де… и Джордан. Ранният.

1. Вещерът: Последното желание (прочети част от книгата)
2. Вещерът: Меч на съдбата (прочети част от книгата)

А на друг му е писнало от повсеместния манталитет: “Дай да карам колкото може по-дълго на аванта, те всички така правят”.

(Ако не знаете откъде идва оригиналния лаф, значи не познавате историята ни. А щом не я познавате, значи има опасност да се повтори… )

Пиша това, защото две девойки леко ме провокираха, пила съм 3-4 бири (а само с помощта на алкохол мога да пренебрегна обещанието си никога, ама никога да не пиша за политика), а и цялата блогосфера е осеяна с постинги на Вени на тема железария, така че…
(Edit: И понеже Прасунсен отбеляза, че не разбира смисъла на написаното – смисълът е шум да се вдига,  малко повече от онези 3 дена – просто мятам линкове към статии, които са ми направили впечатление.)

Самокритично: ДАНС и за чеп за зеле не става (не мога да коментирам… ако идеята на тези случки напроследък е да се съсипе ДАНС, то най-умното, което ми хрумва е: “Кой всъщност иска това и с каква цел?” Защото първосигнално бих ръкопляскала подобни служби да изчезнат, но не знам защо ми се чини, че блогърите за пореден път са използвани да вадят кестени от огън. Е, добре де… предишния път не бяха блогъри, студенти бяха. Мязат си по нещо явно.

Манифест на Анонимните Блогъри! – доколкото си спомням, май още съм член на АНУС (Анархисти Нудисти Управляват Света) – партия, сформирана в един IRC канал преди доста години… така че ако шеметите-съпартийци не са против, бих се присъединила и към новата партия Български Таен Блогърски Анонимен Сатиричен Централен Комитет (БТБАСЦК), стига да й запомня името. Щото АНУС се помни по-лесно, мамка му!

Копие на “Опасните новини” – не можем да коментираме/критикуваме нещо, което не познаваме. Кой в какво вярва си е негов проблем – аз се съмнявам в 2/3 от инфото в официалната преса, но я чета.

И пак ДАНС, Интернет и… този път Огнян Стефанов – мнението на Григор Гачев го чета внимателно и с голям интерес.

Свободното слово си вдига чуковете, окървавено от чуковете на цензурата – Иво Инджев е журналист с опит, чета го внимателно, дори когато не съм съвсем съгласна с нещо. 

Бирата ми свърши, значи приключвам и аз. Банери, картинки и прочие нагледни агитационни материали – евентуално в следващ пост. Драйфа ми се от политика вече.